26.06.2008 г., 23:08 ч.

А сърцето - спряло 

  Поезия » Любовна
897 0 1
Когато те убият тъй жестоко
и всичко хубаво в теб умре,
превръщаш се в скитник без посока,
търсещ своето сърце.
И тогава в тебе се пробужда
онова невинно, мъничко дете,
то мечтите и надеждата ти връща,
но сърцето цяло - не.
То винаги при другия остава
да тупти в силните ръце,
не ме обичай ти тогава,
защото ще останеш без сърце.
Любовта само болка ми дарява
и очите вече не искрят,
душата ми все за обич е горяла,
но траурни камбани в мен звънят.
Затова не ме обичай ти тогава
в мен отдавна всичко е умряло -
душата тъне в забрава,
а сърцето - спряло.


© Женя Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • жива си...написала си този прекрасен стих...
    това...което не ни убива...ни прави по-силни...
    с обич, мила Женя.
Предложения
: ??:??