Снощи небето чух как изкрещя
и отчупи от окото си тежки сълзи,
пусна ги смело по стръмния склон
и обирайки по пътя всички игли,
минаха през мен със силата на слон.
... А онази пàндела в тъмните ми коси,
замаскирала сериозността на мъката,
от уплаха се завърза на парещите ми очи
и заблудена, че щом нищо не виждам,
няма въобще да усетя болката...
А ти?
Много бързо се скрий от дъжда, ...