Снощи небето чух как изкрещя
и отчупи от окото си тежки сълзи,
пусна ги смело по стръмния склон
и обирайки по пътя всички игли,
минаха през мен със силата на слон.
... А онази пàндела в тъмните ми коси,
замаскирала сериозността на мъката,
от уплаха се завърза на парещите ми очи
и заблудена, че щом нищо не виждам,
няма въобще да усетя болката...
А ти?
Много бързо се скрий от дъжда,
преди да убие и тази усмивка,
разцепен е вече на две градът
от мълния с неясен произход.
А защо не успях да те науча
страха да затваряш на тъмно,
да ме милваш, когато плача,
щом в душата е сиво и стръмно.
И все пак... може да е ново начало
в края на скучната пролет...
Макар от гърба острие да е стърчало,
те очаква най-красивият полет.
© Стеляна Всички права запазени
те очаква най-красивият полет.
Просто млъквам, за да не разваля красивия момент.