И как ли ми измисли макове,
когато циганското лято си отива,
и слънцето прекрачва прагове,
намига ми, помахва и се скрива.
И как ли изпревари го и скри ми
един остатък от лъчите жълти,
косите ми от него да попиват,
когато се налага да си тръгваш.
И как ли гълъбите приласка
да кацнат пак отново на перваза,
напили капки утринна роса,
до късно теб да ми разказват. ...