И как ли ми измисли макове,
когато циганското лято си отива,
и слънцето прекрачва прагове,
намига ми, помахва и се скрива.
И как ли изпревари го и скри ми
един остатък от лъчите жълти,
косите ми от него да попиват,
когато се налага да си тръгваш.
И как ли гълъбите приласка
да кацнат пак отново на перваза,
напили капки утринна роса,
до късно теб да ми разказват. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.