А ТИ СТОИШ И ЧАКАШ…
Небето над ограбена България
виси като ръждив дамоклев меч.
Заложници сме на съдба – лотария
и пътят ни не води надалеч.
Текат по гнили, немощни артерии
омраза, разделение и жлъч.
Разлагат ни зловонните бактерии
и няма от надежда светъл лъч.
Изчезва бързо българската нация,
проблемите етнически горят…
Грабители ни смучат на ротация ...