17 sept 2013, 21:48

А ти стоиш и чакаш... 

  Poesía » Civil
756 2 4

А ТИ СТОИШ И ЧАКАШ…

 

Небето над ограбена България

виси като ръждив дамоклев меч.

Заложници сме на съдба – лотария

и пътят ни не води надалеч.

 

Текат по гнили, немощни артерии

омраза, разделение и жлъч.

Разлагат ни зловонните бактерии

и няма от надежда светъл лъч.

 

Изчезва бързо българската нация,

проблемите етнически горят…

Грабители ни смучат на ротация

и най-брутално ще ни продадат. 

 

А ти стоиш и чакаш пак Месията

летаргията да ти изцери?!

Очаква те единствено робията,

която, срамно, сам си подари…

 

Вземи в ръцете си гнева и вярата,

в единството се крие мъдростта.

И нека гордостта ти славна, старата,

възвърне на сърцето ти мощта!

© Радко Стоянов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • "Грабители ни смучат на ротация
    и най-брутално ще ни продадат. "
    На фона ротационното ни правителство и ротационния Председател на НС мога да кажа, че авторът е надникнал 10г. напред в бъдещето. А може би и повече.
  • Много ми хареса! Поздравления!
  • Много точни и праведни думи.
    Споделям призива!
  • Споделям гнева ви!Само дето няма Месия...Всеки трябва да се обърне към с ебе си най–напред...Ако само спазваме най–простите, изначални ценности,тази страна би била по–различна!
Propuestas
: ??:??