Изплакал съм думите си раними,
в сълзи горещи, парещи, изгубени…
Заровил съм ги в старите жарави…
И сега крещя към теб “Остани”..
Загубил съм… картата на очите ти.
И сега се губя пак в ириса ти тъжен.
Пронизва ме любовна болка…
А сълзите ти ме убиват без отрова… с вкус на тъга.
Изгорял съм… спомените върху стъкло прозрачно…
С молба към небето да не боли…
Навън става с минути все по-мрачно…
Докосвал съм плахо снимката ти стара, ...