Изплакал съм думите си раними,

в сълзи горещи, парещи, изгубени…

Заровил съм ги в старите жарави…

И сега крещя към теб “Остани”..

Загубил съм… картата на очите ти.

И сега се губя пак в ириса ти тъжен.

Пронизва ме любовна болка…

А сълзите ти ме убиват без отрова… с вкус на тъга.

Изгорял съм… спомените върху стъкло прозрачно…

С молба към небето да не боли…

Навън става с  минути все по-мрачно…

Докосвал съм плахо снимката ти стара,

с мечтание да бъдеш до мен сега…

Отпивал съм от “вълшебната отвара”,

наречена “Обич назаем… или просто лъжа”.

Загубил съм теб в спомени мъртви,

и сега те търся… но май е късно… Кървави са моите ръце…

За миг изцапани и смачкани сълзи се сипеха. Вали. Вали.

Оставил съм… там, под възглавницата ти моето сърце…

Събуди се… Вземи го… то бие само при уханието на твоите ръце!