А в блясък къпе се луната

Mar 17, 2020, 9:33 PM

Poetry » Love

715 9 18

Когато вечер над гората
полъхне повеят несмел
и трепне, като лист тъгата
по рицаря от моя сън...
Гръдта ми сякаш с остър трън
пробожда я нощта навън,
а в блясък къпе се луната...
Любов - тъй тъжно непозната
в ума ми той с цветя е вплел,
вървя към него - в необята,
но няма за скръбта ми лек...
Освен да падна в миг нелек ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

А в блясък къпе се луната

Want to read more?

Random works