А в блясък къпе се луната
А в блясък къпе се луната
Когато вечер над гората
полъхне повеят несмел
и трепне, като лист тъгата
по рицаря от моя сън...
Гръдта ми сякаш с остър трън
пробожда я нощта навън,
а в блясък къпе се луната...
Любов - тъй тъжно непозната
в ума ми той с цветя е вплел,
вървя към него - в необята,
но няма за скръбта ми лек...
Освен да падна в миг нелек
пред взора му най-мил и мек,
да моля с вопъл аз съдбата...
О, блян - измамен, в нощ чудата,
покоя от деня ми взел,
обърква на Амур шегата,
омайва с неизказан чар...
Дали от свода той е дар
или е лошо хвърлен зар...
В сълзи разплитам си косата...
От сън душата ми се мята,
от мъж що в мен не се е клел...
Дали ще понеса обрата
в тоз здрачен и коварен час,
че манната ни не е с нас,
макар да викам пак без глас
и в мен да тлее мисъл свята...
Не страст от сънища излята
е мойта най-желана цел...
Но счупих си аз днес перата
и листа ми остана тих...
Как исках с тоз последен щрих
да свърша клетия си стих...
Ще тръгна утре през росата...
© Светла Асенова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Много интересен стих! Връща към позабравената класика на едно далечно позабравено минало, придавайки и нов живот. Наистина красота, вълшебна приказка, към която можеш да се връщаш всякога.
-
Благодаря ти, Цветенце! 🙂
Много ме радва присъствието ти тук... -
Красота и емоционална динамика! Поздрави, Светле!🌹
-
Благодаря ти, Георги!
Много се радвам, че ти е допаднал стиха ми... -
Хубаво - и като стих, и като картина.
-
Краси... 😀😀😀
Духовита си, както винаги...
Благодаря ти!
Приятно ми е, когато те видя тук... -
Като "полъхне повеят несмел"
чак иде ми да си строша метлата!
Къде пак рицарят се е заврел??
Изстина ми сърцето и... юфката!
"В сълзи разплитам си косата"
със две-три мокри кърпи на главата..
Кога ще чукне на вратата
със ръкавици, спирт и маска свята?..
"А в блясък къпе се Луната"
макар че викам, тя на рог нанизва
два-три чувала от рулата...
Последната бутилка й харизвам!
Светле! Няма нищо общо с твоята съкровена лирическа изповед! Отплеснах се.. -
Пак разплетох си косата,
хукнах през глава в росата...
Няма край таз страст мечтана,
той от страх гората хвана... 😋
...
...
Благодаря ти, Геновева!
Коментара ти е много сладък... -
О, добре дошла, чудата и пак разплела си косата... Красива и мечтана страст!
-
Благодаря ти, Ангелче! 🙂
Радвам се, че така си почувствала стиха ми... -
Благодаря ти, Марианка! ❤
Много ми е приятно, когато идваш тук... -
Благодаря ти, Деничка! 🙂
Отново озаряваш страничката ми с присъствиено си... -
Светле 🌺🌹
-
Благодаря ти, Елка! 🙂
Толкова ми е приятно да те видя тук...
Благодаря ти, Светулче! ❤
Така се радвам, че добави стиха ми в "Любими"... -
Каква красота! Прекрасни картини изникват в мен! Поздравления!
-
Благодаря ти, Наденце! ❤
Така мило е, че винаги си до мен... -
Разтопи ме, Нежност моя...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Толкова е мило, че си прочел това мое произведение...