Dec 1, 2007, 8:15 PM

А вятърът рови в капчука с ръка... 

  Poetry » Phylosophy
972 0 22
Мъглата се спуска и пъпли в нощта.
Вятър в капчука провира ръка.
Маска луната тържествена слага.
До пръсване горда е - и ритуална.
Звездите хихикат зловещо и чакат
да тръгне по лунна пътека душата.
Да пусне ръката на вятъра скитник.
Да звънне, да стихне и после да литне.
Да тръгне мълвата с мъглата веднага,
със първата капка, накапала прага.
С последните сълзи на късния дъжд.
Ръждива, студена, внезапна и тъжна. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дочка Василева All rights reserved.

Random works
: ??:??