1 дек. 2007 г., 20:15

А вятърът рови в капчука с ръка... 

  Поэзия » Философская
968 0 22
Мъглата се спуска и пъпли в нощта.
Вятър в капчука провира ръка.
Маска луната тържествена слага.
До пръсване горда е - и ритуална.
Звездите хихикат зловещо и чакат
да тръгне по лунна пътека душата.
Да пусне ръката на вятъра скитник.
Да звънне, да стихне и после да литне.
Да тръгне мълвата с мъглата веднага,
със първата капка, накапала прага.
С последните сълзи на късния дъжд.
Ръждива, студена, внезапна и тъжна. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дочка Василева Все права защищены

Предложения
: ??:??