А защо са ми цветни стъкла?!
Щом за тебе не съм светлината?
И защо ми е нужна душа,
щом за нея няма отплата?
За какво са ми всъщност очи?
Аз отдавна със тях недовиждам.
Всяка дума ранена мълчи,
всеки стон, всеки стон ненавиждам!
За какво са ми днес сетива,
щом не мога да те усетя?!
И защо ми е трудно без теб да заспя,
щом нощта ми повяхнало цвете е? ...