Притихвам сама в тъмен ъгъл,
където лъч дори не стига,
опитвам се да търся, а вече ти си тръгнал
и тишина мисълта ми спира.
Тече на времето красотата,
без да се сблъскам с нея,
не ми достигна свободата
вода да търся, когато ожаднея.
Така спомням си история тъмна,
за момиче свенливо, невинна красота
и зряло лице, приказна струна,
на цигулка, спряла времето в далечна звезда. ...