nelilove (Нели Георгиева)
28 4
4.08.2009 г., 12:59 ч.

* * * 

  Поезия
597 0 3

Притихвам сама в тъмен ъгъл,

където лъч дори не стига,

опитвам се да търся, а вече ти си тръгнал

и тишина мисълта ми спира.

 

Тече на времето красотата,

без да се сблъскам с нея,

не ми достигна свободата

вода да търся, когато ожаднея.

 

Така спомням си история тъмна,

за момиче свенливо, невинна красота

и зряло лице, приказна струна,

на цигулка, спряла времето в далечна звезда.

 

Но щастието е мимолетно,

перла символ на раздяла става,

срина се момичето бедно,

печална мелодия вместо забава.

 

И усещам как плача,

в ръката си перла виждам,

историята изглежда ми позната,

всичко в себе си откривам.

 

© Нели Георгиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??