* * *

Jun 4, 2013, 10:19 AM

Poetry » Other

686 0 0

Плачат очи натъжени,
плаче душа наранена,
плаче мисъл осквернена.
Мисли, чисти и пак тръни
ти по пътеката си бяла!
Живей, живей напук на всичко,
сърцето изтерзано пак реве
и къса мислите в главата
в утайка спират на ума!
Кога ще мога да почина
от тягост, мъка и нега,
затуй, че пръкнала съм се на земята ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

* * *

Want to read more?

Random works