Плачат очи натъжени,

плаче душа наранена,

плаче мисъл осквернена.

Мисли, чисти и пак тръни

ти по пътеката си бяла!

Живей, живей напук на всичко,

сърцето изтерзано пак реве

и къса мислите в главата

в утайка спират на ума!

Кога ще мога да почина

от тягост, мъка и нега,

затуй, че пръкнала съм се на земята

от майка изтерзана за деца!!!

Защо ли Господ отреди ми

една Съдба за тоз живот,

безпирно лутайки се в мисли

да диря изход, брод след брод?

Живей, живей и пак мъчи се,

затуй, че грешки правиш ти,

затуй, че истината за човека

остава там в мъгли!

Кога ли можеш ти, човече,

щастлив да бъдеш тук, сега?

Дали парите биха дали

щастие на някого сега?