Смъртта ще дойде, приковала поглед
в твоя леден лик.
Без страх ще срещнеш нея,
а племето ти ще остане под небето.
Не унивай. Стъпките ти бяха
във ехтеж обвити.
А следите нежно тя изтри, за да не види
твоята любима дири.
Усмихнато дочакващ, нямаш нищо вече
в този свят, от подлост изтъкан.
И бори се, и би се с дявол
и вампир, одеждите от маски да захвърлиш.
Остави си бремето отпред, до прага,
навътре пристъпи без тежест.
И ще усетиш как олеква тялото,
жадуващо покой от живите, изгубени в лъжата.
© Криста All rights reserved.