Смърта взема те от дома,
а беше скоро, много скоро.
Остави ни, отиде си сега
така смирено и покорно.
Годините минават, но тежат
тъй-бавно, много бавно.
Костите в студеното лежат,
забравили за нас отдавна.
В града на мъртвите, при тях
е тихо, много тихо.
Като утеха от последен грях
ние идваме с букет цветя. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up