Като чаша вино разля се в нощта
една малка мечта за невероятност.
Душата ми - цветна - жадува чудеса,
мое незабравимо пъстро лято.
С пелерина на фея докосвам дъгата,
мечтая в жълтото ù да се скрия.
Светла да бъда, а косата ми - злато,
тиха, безмълвна, вълшебна стихия.
Да вземам, да топля, да бъда цяла,
да вярвам, да мога без как и по колко...
От небе невероятното открадвам
и летя, летя без посока.