***

21 mar 2013, 17:23

Poesía

569 0 0

Като чаша вино разля се в нощта

една малка мечта за невероятност.

Душата ми - цветна - жадува чудеса,

мое незабравимо пъстро лято.

С пелерина на фея докосвам дъгата,

мечтая в жълтото ù да се скрия.

Светла да бъда, а косата ми - злато,

тиха, безмълвна, вълшебна стихия.

Да вземам, да топля, да бъда цяла,

да вярвам, да мога без как и по колко...

От небе невероятното открадвам

и летя, летя без посока.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.