Какво правиш? - попита ме тя.
Аз - Защо? Загрижена ли си за моята глава?
- Приятел в нужда се познава...
- Приятел няма как сърцето да ми утешава...
Предадено сърце,
разбито, съкрушено и двете...
За кой ли път пореден,
бях жаден за любов, но безрасъден.
Разбра ли ме сега?
Съпричастността е твоята душа,
а моята една-едничка синева
в мрак по-тъмен от смъртта превърна се сега.