Монотонност в стая.
Прикован часовник на стената - стар, мръсен и тежък.
Липса на спомен
и спомена е липса.
Спуснати завеси.
Дълга бе нощта.
Кратък момент на затаен дъх.
Тишината е вестител.
Прахта по рафтовете и малката масичка
до люлеещото се кресло бе отпечатъка на
отдавна отишлите си.
Липса на болка.
Фасове в пепелници- стояли с дни,
седмици дори - първи, втори,
трети беше взет.
Запалена камина.
Огъня в обятията си прегръщаше дървата.
Липса на загуба.
За секунди задържан бе цигарения дим,
след това издишан.
Коняк в чаша.
Липса на каквато и да е празнота..
Нямаше я.
Отсъстваше липсата.
Не се усещаше - ни в душата,
ни в старата, полу-тъмна стая.
© Нина Чалъкова All rights reserved.