Nevium
196 results
Аз останах там -
в междуредието
на неказаните мисли;
в тишината, която
говореше повече ...
  211 
Не отивай в кръстосаният огън.
Просто гледай отстрани.
Останките от спомени -
хвърли ги и нека той да ги довърши.
Не се самонаказвай. ...
  131 
Мирисът на лайка успокоява душата,
ако знаеш къде да я откриеш. Дива роза,
розмарин, босилек цъфтят около дома,
който ние двамата създадохме отдавна.
Венец от иглика, бръшлян и борови клонки ...
  204 
I wonder if it was you that was afraid
of the light
Or the light in you has completely faded
You chose chaos amongst the fight
And the fields of fire you've created ...
  287 
Лиянена картина
запазена в резин -
спомен останал от друго време.
Един е и за мен - незаменим.
Струва повече и от тебе. ...
  209 
Като партизанин пратиха ме на съд,
без да чуят каква е моята воля.
"За теб спасението е смърт!" -
посочиха ме с пръст и ме пратиха на двора.
Войници ме взеха - шестима на брой ...
  353 
Cast a fire
For the shadows
That were dancing
under silver moonlight,
Deep within a forest ...
  478 
В джоба на сакото си скрих
пет лева и три цигари -
за всеки случай, за черни дни
да има; че видиш ли,
ще дойде време, ще завали: ...
  764  10 
Не е стих,
а мълчаливо признание,
скрито послание,
попило в очите,
преобърнато в проклятие ...
  713 
ЗИМА
Беше края на ноември,
когато всеки се сгушваше в топлината на своя уютен дом, забравяйки за света навън. Хората се бояха от студените му ръце и бягаха колкото се може по-надалеч. Мислеха си, че огънят ще ги оттърве от ветровете на зимата и предпочитаха да останат слепи за студът вътре в тях.
Би ...
  1005 
Като вода оставена да заври,
гневът ми бавно превръща се в пара.
Затворена в малко пространство, кипи,
като зловеща отвара.
Тялото ми по цели нощи не спи. ...
  572 
Обиколих милиони светове -
(безсмъртна съм и ми е позволено),
но виждах само вятър да снове
в застинала пустиня от безвремие.
Разхождах се из странни градове - ...
  666  10 
Не вземай повече от мене
и времето ми не обръщай.
Дните ми са преброени
и мечтанията също.
Не вземай повече от мене, ...
  489 
Построих пясъчен замък
на брега - моят подарък към морето.
С прилива, заедно с него
ще се разтопя;
преродена в пяна, ...
  486 
Кумчо Вълчо, Кумчо Вълчо,
къде си ти? Някъде в гората
навярно се спотайваш.
Дочух в селото тревожни новини -
че съвсем истински си, ...
  510 
Аз не съм като теб.
Моите сънища се сбъдват.
Дали под това небе или друго -
нищо в тази вселена не ми е чуждо.
С двете си ръце ги създадох - ...
  536 
Не мога повече да те спасявам.
Не съм котвата, която те потопи.
Ти сам реши, че е по-добре да се
удавиш в собствените си пръстени
от самозабрава, его и лъжи. ...
  463 
Линията е начертана -
астрален восък върху камък.
Запечатан стих с по две-три думи
издълбани на всеки ред,
навява спомен за късна пролет; ...
  743 
Тях никой ги не помни -
що за позор, Боже, е това?
И пред паметниците им
на заветни дати единствено
да скланяме глава. ...
  584 
Остави си греха в снега -
като одеало той ще го покрие.
Ще попие огъня и ще стегне.
Ще напомня на смола;
на подрязана през пролетта лоза, ...
  438 
Кажи ми, палачо – с какво съгреших?
Видях кладата за мене да подготвяш.
Навярно демони в човешка плът разгневих –
затова на съд в огньовете ме пращат.
Отговори ми, палачо! Не мълчи! ...
  511 
Не зови името ми на вълните -
духове от миналото не връщат. Помня,
искаше да бъдеш като птиците, но едва ли
те за злато семейството си убиват.
Дълго време за тебе бях въже: ...
  526 
Полярна мрежа от пеперуди
вплетени в космическа спирала –
тялото живее в астрала;
не слиза на земята;
парадоксална илюзия – ...
  542 
Нарисувах картина с мисълта,
която ме дебнеше като стражар
на изоставен замък.
Вместо четка - използвах жар
и платно вместо камък, ...
  1136 
Оригинален текст:
Sal din hug og lat den ri og renna
Med blinde augo vil du vegen finna
Djupt du dreg anden inn – let tankar svinna
Langsamt slepp anden fri – i vinden rida ...
  1895 
По-добре да спя:
там е красиво и спокойно.
Будна ли съм - ме забравят.
А на мен оставят да ги помня.
Не искам вече в стаята си цветя. ...
  506 
the flowers beneath her skin
tore her veins from within
while tenderly caressing her sins;
Until October...
when they finally bloomed.
  916 
paint me a nebula
in the dreams where
everything seems so
bright and distant.
gift me with stars ...
  889 
С молив начертах един живот,
но гумичката някъде остана.
Убиха ме като ненужен скот,
в окопите лежа, покрита с рани.
Завих се с копия, избягах от студа, ...
  555 
Писателят в мен беше убит:
дали беше със змийска отрова,
дали с куршуми на пустинен орел,
дали с прашка като врабец, бе повален,
дали до бесилото беше завлечен, ...
  654  10 
Дори мирисът
на хиляди други цветя
не ще върне към живот
градината, която създаде.
Защото тя беше ...
  1125 
Думите ѝ бяха игли, но разсичаха повече
и от брадва. След тях дълго кървиш и
накрая умираш. Ако пък оцелееш, знай -
то била е милостива, подарява ти белег
и си отива. Ще я помниш докато те има. ...
  586 
"Студено ми е." - каза тя,
устните ѝ с вкус на метал.
Гледа те. Изглежда си закъснял.
Отпусна се в твоята прегръдка.
В гръдта ѝ - целувка на кинжал. ...
  561 
Иглените ѝ ръце
докосват студения огън.
А той – тлее ли, тлее.
Не я стопля.
Не я ѝ прегръща. ...
  916 
Ясен полумесец на небето грее,
но без красивите многоцветни звезди.
А навън снежните ѝ очи поливат
с мъгли домовете на хиляди души.
  511 
И в нощта тя се изгуби,
тръгна подир неговата сянка.
В тясна ивица се сви.
Удави се в черна локва.
Молитва към безсмъртието отправи. ...
  536 
Продължението
на
"Избор"
(финал)
Река Йомена взе със себе си нашият дом. ...
  792 
Не могат да те достигнат
ръцете, за които
жадуваш,
защото са от пясък.
Ала и ти не можеш, ...
  741 
Днес си купих студ,
от празните улици
на осиротелия град.
Нали ме знаеш,
вечно търся неща, ...
  736 
Прах по пръстите.
Трънливите.
Жестоките.
Които за пореден път
посягат към острието. ...
  801 
Random works
: ??:??