Луната е заспала, спи светът
и тихо вятърът тревата кóси.
Нощта ни е покрила с мъртва плът
и задава своите въпроси.
Пустотата е запълнила ефира
и сега доволно си почива.
Вечността хвърлила свойта лира
тръгна си, но накъде отива?
Всичко е така необяснимо.
Смесица от хаотичен ред.
Фотограф на некролози снима,
живите ще продължат напред. ...