mislitel (Георги Каменов)
1171 11261
22 июн. 2019 г., 14:27

Абстрактно и необяснимо 

  Поэзия » Другая
326 4 3

Луната е заспала, спи светът

и тихо вятърът тревата кóси.

Нощта ни е покрила с мъртва плът

и задава своите въпроси. 

 

Пустотата е запълнила ефира 

и сега доволно си почива. 

Вечността хвърлила свойта лира

тръгна си, но накъде отива?

 

Всичко е така необяснимо.

Смесица от хаотичен ред. 

Фотограф на некролози снима,

живите ще продължат напред. 

 

Сякаш минал е Пикасо с свойта четка

и оформил някаква картина, 

недоволен от получената гледка 

скъсал я е и полял със вино. 

 

То пък се превърнало във кръв

и в залеза се е преляло. 

В истината тук се крие блъф

и черното е част от всичко бяло. 

 

Абстрактна суета, необясним театър, 

или видения във мозъка на луд?

С мания да бъде пръв оратор 

и в треската си, вкаменен от студ, 

излива чувства, лудост и психоза...

 

Не знам кое е вярно, кое не, 

но вътре в мен живее черна роза,

забила тръни в моето сърце. 

 

13.05.2014.

 

Георги Каменов 

 

© Георги Каменов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??