* * *

Nov 20, 2012, 10:32 PM

Poetry » Love

919 0 1

Кожата й млечно бяла -
нежност на ръба на грях,
очите й от лешник отбрулени -
лешници, побиращи в себе си
целия свят.
Щом я зърнеха албаносите,
след нея се извръщаха със гняв,
косите й черни касиси -
и вятъра в тях носи писмото
за любов.
От пясъчен часовник силуетът й изваян,
и времето тъй бързо изтичаше ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

* * *

Want to read more?

Random works