20.11.2012 г., 22:32 ч.

* * * 

  Поезия » Любовна
918 0 1
Кожата й млечно бяла -
нежност на ръба на грях,
очите й от лешник отбрулени -
лешници, побиращи в себе си
целия свят.
Щом я зърнеха албаносите,
след нея се извръщаха със гняв,
косите й черни касиси -
и вятъра в тях носи писмото
за любов.
От пясъчен часовник силуетът й изваян,
и времето тъй бързо изтичаше ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александра Ангелова Всички права запазени

Предложения
: ??:??