* * *

Oct 22, 2019, 12:10 PM

Poetry » Phylosophy

466 0 1

> Светът ухае на летище.
>
> Б. Ангелов
Летя и падам, падам и летя.
Не чувам и не виждам нищо
сред зарево и синева.
Опипом търся да прегърна
за миг окултното дърво.
Виси съдбовната бесилка-люлка
над облачното ми чело.
Не ме е страх. Знам, че съм смъртна,
Тревата също ме приема като равна. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

* * *

Want to read more?

Random works