Sep 17, 2022, 9:12 AM

Адажио 

  Poetry » Other
192 2 7

Поредната цигара пуша.

Мислите налазили ума,

минават през дима

и падат като зрели круши.

 

Септември е с окраска бледа.

Лятото с хвърчило отлетя,

след птичите ята,

а аз рисувам слънчогледи.

 

Луната от дъжда е мокра.

С облаци небето се зави,

но греят пак звезди

и позлатяват моя покрив.

 

Свободна, непослушна, дръзка,

пътя свой душата си избра,

превърна го в съдба -

със слънцето да има връзка.

© Nina Sarieva All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??