17.09.2022 г., 9:12 ч.

Адажио 

  Поезия » Друга
191 2 7

Поредната цигара пуша.

Мислите налазили ума,

минават през дима

и падат като зрели круши.

 

Септември е с окраска бледа.

Лятото с хвърчило отлетя,

след птичите ята,

а аз рисувам слънчогледи.

 

Луната от дъжда е мокра.

С облаци небето се зави,

но греят пак звезди

и позлатяват моя покрив.

 

Свободна, непослушна, дръзка,

пътя свой душата си избра,

превърна го в съдба -

със слънцето да има връзка.

© Nina Sarieva Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??