Когато можех още да заплача,
откупила мечтите си стаени,
гадаех как да им поставя стреме,
а после да препусна с тях към здрача…

Тътрузеха се черните ми мисли,
отявлено отричани от мене.
Зачеркваше ги светлината денем,
а в мрака изпълзяваха на листа

през девет спомена та чак в десети,
лудешки в същността ми да се целят,
акустика в ума ми начертали,

крадяха от самотните куплети –
адресите на чувствата ми бели,
харизани безплатно отначало…

04.09.2023 г.