Konstance
21 results
Назаем обичта ти аз не искам,
че лихвата е твърде непосилна,
главницата тежи и ме потиска –
животът ми по грешен път ще килне…
Назаем обич няма. Няма начин ...
че лихвата е твърде непосилна,
главницата тежи и ме потиска –
животът ми по грешен път ще килне…
Назаем обич няма. Няма начин ...
92
7
Някога в нощната тиха омая
спомняш ли моите топли ръце?!
Как се забравя за нежност не зная…
Как се изтрива обично сърце?
Някога в лудата гонка на дните ...
спомняш ли моите топли ръце?!
Как се забравя за нежност не зная…
Как се изтрива обично сърце?
Някога в лудата гонка на дните ...
255
7
19
Виждам те в прозрачната мъгла –
дух ли си, химера ли си странна?!
Може би съдбата ми си зла –
как ли ти наоколо попадна?
Толкова отдавна беше в мен – ...
дух ли си, химера ли си странна?!
Може би съдбата ми си зла –
как ли ти наоколо попадна?
Толкова отдавна беше в мен – ...
365
5
21
Когато ме остави просто мръкна.
Мъждукаше единствено скръбта.
Огниво нямах някак да си стъкна
искричка малка – лек за самота…
А времето ме стискаше – в юмруци, ...
Мъждукаше единствено скръбта.
Огниво нямах някак да си стъкна
искричка малка – лек за самота…
А времето ме стискаше – в юмруци, ...
256
2
15
Понякога и любовта загива,
удушена от прости неудачи,
ожулена от острата коприва
на неуспеха, в дните болни, крачещ...
Понякога и любовта е жертва. ...
удушена от прости неудачи,
ожулена от острата коприва
на неуспеха, в дните болни, крачещ...
Понякога и любовта е жертва. ...
293
1
4
Аз мисля си, че думите сами
намират своя път към редовете:
римуван дъжд през строфите ръми
и нежно напоява малко цвете...
Понякога са думите мираж, ...
намират своя път към редовете:
римуван дъжд през строфите ръми
и нежно напоява малко цвете...
Понякога са думите мираж, ...
266
2
6
Още тихия шепот в безлунните нощи ще помним –
отпечатък един на душите ни грешни и луди,
дето в тъмните доби върлуват отдавна бездомни,
непознати за себе си, в чужди посоки се губим…
И навярно сме сенки по пясъка бял на безкрая, ...
отпечатък един на душите ни грешни и луди,
дето в тъмните доби върлуват отдавна бездомни,
непознати за себе си, в чужди посоки се губим…
И навярно сме сенки по пясъка бял на безкрая, ...
193
1
3
Приютявах минутите бавно
между двете си длани в нощта,
че се борех за точка отправна
и Вселени пребродих пеша…
Но към тебе аз мост не намерих ...
между двете си длани в нощта,
че се борех за точка отправна
и Вселени пребродих пеша…
Но към тебе аз мост не намерих ...
344
4
8
Като сълзица чиста, нежен блян,
красива беше тя – едно момиче…
И под покров от девствения свян
горещата ѝ прелест там занича.
Разресваше той нейните коси ...
красива беше тя – едно момиче…
И под покров от девствения свян
горещата ѝ прелест там занича.
Разресваше той нейните коси ...
272
2
5
В главата ми от мисли пак звъни
и думи, някак странно неудобни…
Спаси ме от измислени вини –
да ги изгоня, вярвай ми, не смогвам!
От чакане душата ме боли, ...
и думи, някак странно неудобни…
Спаси ме от измислени вини –
да ги изгоня, вярвай ми, не смогвам!
От чакане душата ме боли, ...
386
5
8
Сякаш нишка невидима свързва
тези тихи минути с безкрая…
Нощ далечна дали ни обвърза
и напомни ли бегло на рая?!
В оня миг само мисъл с теб бяхме! ...
тези тихи минути с безкрая…
Нощ далечна дали ни обвърза
и напомни ли бегло на рая?!
В оня миг само мисъл с теб бяхме! ...
218
3
7
Защо ли чувствата по теб пилях,
подобно на прашинките от урна…
Убита от съмненията бях,
по болката си можех да се сурна,
да падам вечно в гробна самота, ...
подобно на прашинките от урна…
Убита от съмненията бях,
по болката си можех да се сурна,
да падам вечно в гробна самота, ...
218
1
7
Няма път, по който да се върнеш –
смете го на юли зноят зъл,
плъзва леко мисълта кахърна –
тръгна си, тъй както бе дошъл!
Тръгна си, а каза, че оставаш… ...
смете го на юли зноят зъл,
плъзва леко мисълта кахърна –
тръгна си, тъй както бе дошъл!
Тръгна си, а каза, че оставаш… ...
457
6
17
Навярно ми се случи за урок,
да не забравям истините прости –
човекът по природа е жесток,
ранява надълбоко и до кости,
а рана нелекувана кърви, ...
да не забравям истините прости –
човекът по природа е жесток,
ранява надълбоко и до кости,
а рана нелекувана кърви, ...
303
1
10
Когато можех още да заплача,
откупила мечтите си стаени,
гадаех как да им поставя стреме,
а после да препусна с тях към здрача…
Тътрузеха се черните ми мисли, ...
откупила мечтите си стаени,
гадаех как да им поставя стреме,
а после да препусна с тях към здрача…
Тътрузеха се черните ми мисли, ...
221
1
Аз не съм се родила наново
след жаравата в твойте очи,
няма помен от моето слово,
премълчаното още горчи.
И не съм замечтала отново ...
след жаравата в твойте очи,
няма помен от моето слово,
премълчаното още горчи.
И не съм замечтала отново ...
262
3
9
Сънувах ли, сънувам ли минутите,
на искрено доверие и нежност?!
В душата ми тъй тъмно е и смутно е.
А мислите ми вдигат сто метежа.
Повярвах ли наивно аз на думите, ...
на искрено доверие и нежност?!
В душата ми тъй тъмно е и смутно е.
А мислите ми вдигат сто метежа.
Повярвах ли наивно аз на думите, ...
410
6
13
Похапвам от обществената пита,
на всякакви гешефти аз съм крал,
край мен върти се долнопробна свита,
до днеска все живот съм си живял…
Душата си щом трябва ще заложа. ...
на всякакви гешефти аз съм крал,
край мен върти се долнопробна свита,
до днеска все живот съм си живял…
Душата си щом трябва ще заложа. ...
438
3
15
Отдавна примирих се, че те няма.
Стрелките на часовника мълчат.
А спомените дразнещо безсрамни,
по тъмна доба в мислите гълчат.
Но думите изтрити от ума ми ...
Стрелките на часовника мълчат.
А спомените дразнещо безсрамни,
по тъмна доба в мислите гълчат.
Но думите изтрити от ума ми ...
317
2
4
Нейде из гората стара
храст бодлив порасна.
Никому той няма вяра
и е тъй опасен –
остри са му трите клона, ...
храст бодлив порасна.
Никому той няма вяра
и е тъй опасен –
остри са му трите клона, ...
1304
8
18
Денят е сив като графитен щрих.
Ридае облак с бисерни сълзи.
От болката аз глътчица отпих.
В мен чернотата пагубна пълзи...
Търгувам и се чувствам тъй сама, ...
Ридае облак с бисерни сълзи.
От болката аз глътчица отпих.
В мен чернотата пагубна пълзи...
Търгувам и се чувствам тъй сама, ...
623
8
14
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
