Идват нови времена.
(А старите,какво ще правят?)
Руши се старата стена
на понятия за гранични държави.
От наследената ни чест
и рицарски обноски баладични:
едва ли някой гледа днес,
филми и пиеси за ретро обичане.
Гранични хората растат,
дори и децата ни са го разбрали,
че родените в този свят,
вече не живеят с вехти ритуали.
Къде,кога,защо не и тук,
(в душата шепнат нежни иронии!)
дочувам театрален звук
от Жулиети и древни Антигони?
Че колко все още така,
ще ни струва пет пари животът?
Мост над пресъхнала река
по който само митарите бродят...
Докато скудоумно мълча,
(но кой ще влее глас в гласа ми?!);
събирам непонятна печал!
И канибали бият стръвно там-тами.
© Стойчо Станев All rights reserved.