Ranrozar (Стойчо Станев)
633 19190
28 feb 2024, 22:36

Африкански звуци 

  Poesía
282 5 11

Идват нови времена. 

(А старите,какво ще правят?)

Руши се старата стена

на понятия за гранични държави. 

 

От наследената ни чест

и рицарски обноски баладични:

едва ли някой гледа днес, 

филми и пиеси за ретро обичане.

 

Гранични хората растат, 

дори и децата ни са го разбрали,

че родените в този свят,

вече не живеят с вехти ритуали. 

 

Къде,кога,защо не и тук,

(в душата шепнат нежни иронии!)

дочувам театрален звук

от Жулиети и древни Антигони?

 

Че колко все още така,

ще ни струва пет пари животът?

Мост над пресъхнала река

по който само митарите бродят...

 

Докато скудоумно мълча,

(но кой ще влее глас в гласа ми?!);

събирам непонятна печал!

И канибали бият стръвно там-тами.

 

 

 

 

© Стойчо Станев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря за коментара, ИнаКалина!
  • Интензивно време. Нали знаеш как са добивали златото ... ще ни пресее яко
  • Благодаря за коментара и оценката, Ники!
  • Силна финална част!
    Поздрави, Стойчо!
  • Благодаря за коментарите и оценките, Виолета, Пепи, Асенчо и Юри!
    Цената има значение, както и размерът,нали?😉
  • ...и кървавите диаманти идват под звуците на там-тами.
    Поздравления!
  • Така си е, Стойчо... Финалът много силен!!!
    Поздравявам те.
  • Благодаря за коментара и поздравите, Георги!
  • Докато скудоумно мълча,
    (но кой ще влее глас в гласа ми?!);
    събирам непонятна печал!
    И канибали бият стръвно там-тами.
    ___
    Последният куплет направо трепе рибата.
    Поздравявам те.
  • Благодаря за коментара и оценката, Младен!
    И накрая ще бъде ново начало,което ще изгори илюзиите ни,
    като дрехи на старото ни тяло:преди в агония да го напуснем!
  • Стих-предупреждение за неизбежната промяна, която неумолимо идва. Чудесно си описал с поетични средства, Стойчо, пророческото си предчувствие за канибалското бъдеще, което приближава с бързи крачки към нашия обречен оазис. Поздравление!

    П.П. Спомням си романът на Волфганг Йешке - "Последният ден от сътворението", написан преди 34 години. В него авторът описва точно същото това бъдеще, което за нас е вече настояще.
Propuestas
: ??:??