Ах, колко обичам да те гледам,

как бавно провираш пръсти в косите ми,

как бавно докосваш ръцете ми,

как нежно говориш с гласа си.

Ала колко трудно е, аз да те задържа,

а ти все да бягаш.

Ах, колко обичам да те гледам,

очите ти - звездите,

устните - коприна,

докосна ли ги, сърцето ми бие лудо.

Хващам ръката ти, а тя бавно се изплъзва,

отиваш далече, но не ме допускаш подир теб,

ала душевно оставаме ли - оставаме свързани.