Ах, колко обичам да те гледам,
как бавно провираш пръсти в косите ми,
как бавно докосваш ръцете ми,
как нежно говориш с гласа си.
Ала колко трудно е, аз да те задържа,
а ти все да бягаш.
Ах, колко обичам да те гледам,
очите ти - звездите,
устните - коприна,
докосна ли ги, сърцето ми бие лудо.
Хващам ръката ти, а тя бавно се изплъзва,
отиваш далече, но не ме допускаш подир теб, ...