Ех, поезийо моя, ето - пак ме предаде,
обеща ми да мълчиш, но, уви, ти пак ме издаде.
От себе си куб лъжи създаде,
ала в замяна ти нищичко не ми подаде.
С теб в незнайни страни пътувам,
в прекрасни сънища съм, ала не сънувам.
В дълбините на неизвестното все потъвам,
но с теб напред вървя и никога не спирам.
Ето, днес поредната ми тайна ти разкри,
всички ненужни от нея неща, поезийо моя, ти заличи.
От величието изгряха невиждани лъчи,
в мрака затънаха всички казани лъжи. ...