Ах, тази моя поезия
Ех, поезийо моя, ето - пак ме предаде,
обеща ми да мълчиш, но, уви, ти пак ме издаде.
От себе си куб лъжи създаде,
ала в замяна ти нищичко не ми подаде.
С теб в незнайни страни пътувам,
в прекрасни сънища съм, ала не сънувам.
В дълбините на неизвестното все потъвам,
но с теб напред вървя и никога не спирам.
Ето, днес поредната ми тайна ти разкри,
всички ненужни от нея неща, поезийо моя, ти заличи.
От величието изгряха невиждани лъчи,
в мрака затънаха всички казани лъжи.
С теб отворих аз всяка врата,
близка ми беше всяка човешка съдба.
Застанал между живота и смъртта,
с теб, поезийо, с теб винаги бях ръка за ръка.
И думите ти някой ще чуе ли,
и красивите ти фрази някой ще заобича ли?
Ей, поете, от сърцето всичко ще се изтрие ли,
животът ти с тази поезия ще те приеме ли?
Макар и в безброй въпроси да потъваш,
да намираш отговори, но заблуден пак да питаш.
На дъх разстояние от живота дори да оставаш,
със стиховете в сърцето да умираш,
Пак ще живееш ли, поете?
В думи сложни, в любов неразбрана,
в опити грешни, мисли неземни,
в роли чужди, в сценарий неразбран.
Ще пишеш ли пак с поезия на туптящото сърце,
с писец на треперещи от студ ръце,
с хартия на жалкото лице
ще пишеш ли, ще пишеш ли?
Милан Милев
28.11.10
© Милан Милев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Не съм толкова учуден от слабия текст, колкото от поощрителния коментар.
Позволявам си да изразя силно недоумение: нима е възможно някой искрено да харесва това?
П.П. ... понеже попита:
1. Текстът започва с 4 последователни рими с един и същи корен – аз лично не харесвам това и дори не го наричам римуване.
2. Най-лесните рими в българския език са на думи завършващи на -а, -и и, може би -е. Имаш по един куплет от трите.
3. Накрая имаш рима неразбрана-неразбран. Не е добре.
4. „Ще пишеш ли пак с поезия на туптящото сърце,” - защо с?
5. Нямаш ритмична постройка на текста, което не е задължително да е минус. Но в случая аз съзирам само дефект, без ефект.
6. Прекалено много повтаряш тази „поезийо“, поне за мен. Може да не си се замислял, но принципно да се пише поетичен текст във второ лице е относително лесно, но не си се възползвал многоот това.
7. Много е буквален този текст. Това би могло да бъде ползотворно за ситуации в които искаш да поставиш акцент върху емоции от по-битов вид. Но в случая, твоето директно светоусещане с поезията носи една незадълбоченост, въпреки че текстът ти не е прост. Но задълбочеността и сложността на текста са две съвсем отделни понятия.
Мога и още да кажа, но считам,ч е твърде мн време отделих и без това. И не съм отрицателен. Нямам нищо против теб и искрено се надявам да възприемеш думите ми като положителна критика. Приветствам това, че попита и затова ти пиша толкова изчерпателен отговор. Желая ти успех и ще се радвам да видя по-добри твои текстове.