28.11.2010 г., 19:36 ч.

Ах, тази моя поезия 

  Поезия
852 0 1
Ех, поезийо моя, ето - пак ме предаде,
обеща ми да мълчиш, но, уви, ти пак ме издаде.
От себе си куб лъжи създаде,
ала в замяна ти нищичко не ми подаде.
С теб в незнайни страни пътувам,
в прекрасни сънища съм, ала не сънувам.
В дълбините на неизвестното все потъвам,
но с теб напред вървя и никога не спирам.
Ето, днес поредната ми тайна ти разкри,
всички ненужни от нея неща, поезийо моя, ти заличи.
От величието изгряха невиждани лъчи,
в мрака затънаха всички казани лъжи. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милан Милев Всички права запазени

Предложения
: ??:??