Ахасфер
Когато се завърне Ахасфер,
ще се зарадва миг и векове ще плаче.
Над тъмната земя като над парещ въглен чер
ще падат сълзите – последното причастие.
Сама на себе си земята ще си бъде сянка
И в полунощ синът ще чуе глас,
ала гласа на вятъра.
Дърветата – отдавна овъглени,
отдавна вкаменени – старите гори,
и като спомен каменните птици
със погледи в далечните звезди… ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up