Ахасфер

            Когато се завърне Ахасфер,

ще се зарадва миг и векове ще плаче.

Над тъмната земя като над  парещ въглен чер

 ще падат сълзите – последното причастие.

Сама на себе си  земята ще си бъде сянка

И в полунощ синът ще чуе глас,

ала гласа на вятъра.

Дърветата – отдавна овъглени,

отдавна вкаменени – старите гори,

 и като спомен каменните птици

със погледи в далечните звезди…

Наплаче ли се Ахасфер,

 - простете – ще напише със сълзите,

и ще си тръгне с поглед изстуден,

за да умре повторно, след мечтите си.

+