gerrda (Геновева Христова)
408 4496
Jun 28, 2009, 11:05 PM

Ахроматични моменти 

  Poetry » Other
679 0 11

 

Тишини неизбежни,

като сънени влакове,

се топят безнадеждно

в черно-бяло очакване.

 

Непосилни обрати,

застраховани с време,

оперират съдбата

и я карат да стене.

 

Обещания неми

се превръщат в сезони,

в недовършени сцени

от метални резони.

 

Ослепяла, луната

се опитва да плаче

като скрита печал

във съня на сираци.

 

Шепа счупени длани,

опаковани с обич,

се целуват с измами

и сърдечен недостиг.

 

Капе стръвна умора

от очите на дните,

като тежка отрова

в тъмен миг неизпитан.

 

Отпечатък изстинал

си отива далечен,

като вятър, преминал

през дъха ми последен.

 

 

 

 

 

© Геновева Христова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??