gerrda (Геновева Христова)
408 4496
28.06.2009 г., 23:05 ч.

Ахроматични моменти 

  Поезия » Друга
677 0 11

 

Тишини неизбежни,

като сънени влакове,

се топят безнадеждно

в черно-бяло очакване.

 

Непосилни обрати,

застраховани с време,

оперират съдбата

и я карат да стене.

 

Обещания неми

се превръщат в сезони,

в недовършени сцени

от метални резони.

 

Ослепяла, луната

се опитва да плаче

като скрита печал

във съня на сираци.

 

Шепа счупени длани,

опаковани с обич,

се целуват с измами

и сърдечен недостиг.

 

Капе стръвна умора

от очите на дните,

като тежка отрова

в тъмен миг неизпитан.

 

Отпечатък изстинал

си отива далечен,

като вятър, преминал

през дъха ми последен.

 

 

 

 

 

© Геновева Христова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??