на Росица
След грохота на словопада,
в лоното на свята тишина,
съзирам чувствените клади
в безмълвен поглед на жена.
Очите ѝ предсказват тайни
от далечни, звездни светове...
О, тези мигове безкрайни
на светлина, която ме зове!
Изгряват нежните пространства
и топъл полъх радостно трепти.
Душата с приливите странства, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up