Jun 25, 2017, 8:54 AM

Акатист* 

  Poetry » Landscape
1005 4 21
на Росица
След грохота на словопада,
в лоното на свята тишина,
съзирам чувствените клади
в безмълвен поглед на жена.
Очите ѝ предсказват тайни
от далечни, звездни светове...
О, тези мигове безкрайни
на светлина, която ме зове!
Изгряват нежните пространства
и топъл полъх радостно трепти.
Душата с приливите странства, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стойчо Станев All rights reserved.

Random works
: ??:??