25 июн. 2017 г., 08:54

Акатист* 

  Поэзия » Пейзажная
1006 4 21
на Росица
След грохота на словопада,
в лоното на свята тишина,
съзирам чувствените клади
в безмълвен поглед на жена.
Очите ѝ предсказват тайни
от далечни, звездни светове...
О, тези мигове безкрайни
на светлина, която ме зове!
Изгряват нежните пространства
и топъл полъх радостно трепти.
Душата с приливите странства, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стойчо Станев Все права защищены

Предложения
: ??:??