Ако ветрецът син не доразроши
перчема непокорен на морето,
то ще заспи – напук на всяка пошлост,
прегърнало безкрая на небето.
И, ако чайките не проговорят
на някакъв език – прастар и мъдър,
щом мидите очите си затворят,
то песъчинките звезди ще бъдат.
Ако вълните с дланите си бели
внезапно във дълбокото ни тласнат,
ще разберем, че дълго сме живели
във сънища. По лятото прехласнати.