16 июл. 2018 г., 16:10
Ако ветрецът син не доразроши
перчема непокорен на морето,
то ще заспи – напук на всяка пошлост,
прегърнало безкрая на небето.
И, ако чайките не проговорят
на някакъв език – прастар и мъдър,
щом мидите очите си затворят,
то песъчинките звезди ще бъдат.
Ако вълните с дланите си бели
внезапно във дълбокото ни тласнат,
ще разберем, че дълго сме живели
във сънища. По лятото прехласнати.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация