Sep 23, 2014, 5:55 PM

Ако има (К)рай 

  Poetry » Phylosophy
466 0 2

Когато дойде време за умиране, 
без значение дали пиян в канавка, 
на кръст разпънат от свойте врагове, 
или като зеленчук на болнично легло - 
През последните стотина удара 
на преживялото какво ли не,
разбивано неведнъж и дваж
Сърце,
ще се запиташ: 

"Колко същи като моето Сърца дарих със светлина и колко помрачих?"
"Показах ли на някоя жена що е туй щастие?" 
"Добро направих ли на непознат?" 
"Ще се усмихват ли ония, дето ме познаваха, когато името ми споменават?" 
"От себе си раздавах ли безплатно?" 
"За другите какво направих?" 
"Добър приятел бях ли?" 
"На света деца дарих ли и възпитах ли, свободно
да живеят и обичат (като мен)?"

Ще се сетиш тогава и за на Еклесиаста думите: 
"Суета е всичко, и гонене на вятър!" 
Бога ми, дано обаче нямаш причина да си кажеш: 
"Суета бе всичко и гонене на вятър"... 

Ще знаеш,
Най-достойно,
- без значение дали в канавка, на легло или на кръст, 
с усмивчица ехидна
умират ония, 
които първо са живели. 

Приятен живот! 

22.09.14

© Свилен All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Когато дойде краят и да вземеш да му мислиш - все тая... Затова е добре човек да си напомня, че няма за къде по-късно да си къта храбростта и любовта, и още ДНЕС да си "носи новите дрехи" ...
  • Умират ония, които са живели! Не е ли малко рано да мислите за края?
Random works
: ??:??