Когато дойде време за умиране, 
без значение дали пиян в канавка, 
на кръст разпънат от свойте врагове, 
или като зеленчук на болнично легло - 
През последните стотина удара 
на преживялото какво ли не,
разбивано неведнъж и дваж
Сърце,
ще се запиташ: 

"Колко същи като моето Сърца дарих със светлина и колко помрачих?"
"Показах ли на някоя жена що е туй щастие?" 
"Добро направих ли на непознат?" 
"Ще се усмихват ли ония, дето ме познаваха, когато името ми споменават?" 
"От себе си раздавах ли безплатно?" 
"За другите какво направих?" 
"Добър приятел бях ли?" 
"На света деца дарих ли и възпитах ли, свободно
да живеят и обичат (като мен)?"

Ще се сетиш тогава и за на Еклесиаста думите: 
"Суета е всичко, и гонене на вятър!" 
Бога ми, дано обаче нямаш причина да си кажеш: 
"Суета бе всичко и гонене на вятър"... 

Ще знаеш,
Най-достойно,
- без значение дали в канавка, на легло или на кръст, 
с усмивчица ехидна
умират ония, 
които първо са живели. 

Приятен живот! 

22.09.14